Обещаваш, че си тръгваш,

Дрехите събираш всеки ден,

А куфарите ти са празни

И оставаш пак при мен.

До кога ли ще те чакам?!

Имах те за принципен човек

Щом си казал, че си тръгваш

Хващай пътя, аз ще си намеря лек.

С надежда се прибирам всяка вечер

И очаквам празен гардероб,

А ти с усмивка ме посрещаш

И ми казваш, че си сготвил боб. 

Не мога да повярвам, Боже!

Какво ме чудо сполетя!

Нима по-лесно се спасяваш

От гладният комар в нощта?!